Иначе за Срацимир, още познат като Сарадж, е бил голямо говедо (от съвременна гледна точка). Бие се за османците в битката при Косово срещу християнската коалиция, после се бие в редица походи на османците в Мала Азия. Негови войски, а вероятно и той самия, участват в обсадата на Търново, 1393 г. в услуга на османския султан.
Мехмед Нешри, в своя исторически труд "Огледалото на света", доста добре е описал къде се намират владенията на този владетел Сарадж, коя е неговата столица, в кои битки се сражава за османците. Всичко сочи, че този османски войвода е Иван Срацимир. Нещо като Крали Марко - уж страшилище за османците, но пък умрял развявайки техния флаг във Влахия.
В случая Шишман е този, който се оказва по-достойния. Не помага на османците в битката срещу християните край Косово. В последните години от живота си даже Шишман се титулува господин, а не цар. И като един господин се е опитал да събере войска, с която да отвоюва Търново след 93-та, но уви е убит през 95-та край Никопол. Историци разглеждат, че се е отказал от царската си титла, за да може брат му да се кротне и да спре да напада търновските владения, а брат му ги напада на ежегодна база.
Влашко не става враг на Шишман, а напротив - негов съюзник. Мирчо Стари има даже грамота връчена от Шишман и самият той описва отношенията си с търновския владетел.
Първо престола по право се полага на Срацимир. Той е втори син, големият брат - май се казваше Михаи - умира през 1371 в битката за София. Срацимир е престолонаследникът. При това е син на влашката принцеса Теодора Бесараб, от която е и първият син. Шишман не само е трети син, но е син от друга жена - еврейката Сара -Теодора. До този момент в България не е въведена практиката Багренородният син да става владетел. Във Византия я има, но във България - не.
Това първо.Иван Александър прескача собствения си син, като по естествен път го настройва срещу втората съпруга и новия си син. Следва да кажем, че към момента на раждането на Шишман Срацимир е бил вече голям мъж, Иван Александър няма никаква сигурност, че утре няма да умре и да се наложи едно дете да управлява.
Впрочем ходът е двойно недалновиден - майката на Срацимир е румънска принцеса и Иван Александър настройва и Влашко срещу себе си в критичен момент. ходът му е не по-малко глупав, от хода на Гаврил Радомир, който се развежда с унгарката във възлов момент и настройва Маджарско срещу България. Владетелите нямат право на любовни те са длъжни да действат в името на народа. При Йоан Асен също една любовна авнатюра обръща цялото му управление нагоре с краката и вкарва България в граждански войни след смъртта му.
Та за Срацимир -Видинският апанаж си е негов. Той се полага по право на престолонаследника или в някои случаи -на съуправника (какъвто е случаят когато той е даден на брата на Йоан Асен - Александър Асен)
Не се иска много разсъдък, за да се сети човек, че озлобеният Срацимир и Влашко автоматично стават врагове на Търновска България от мига от който Шишман седне на престола.
А инначе - всички балкански владетели по онова време са се били за османците, Срацимир не е изключение. Константин Драгаш, зет на Йоан Александър се е бил. Марко Кралевити, син на сестра му Евросина се е бил - каквото и да твърдят песните. Иванко, синът на Добротица и той се е бил на страната на османците. И да - Срацимир се е бил. Това е бил начин да отложат края си, макар че всъщност са го приближивали. Впрочем от 1390 Срацимир не е истински владетел във Видин, там има силен османски гарнизон. Прогонването му през 1396 е повод да го атакуват османците и да му вземат главата.
Шишман предава една по една всички крепости на турците - Дръстър, Червен, Плевен, Овеч.... Веднъж го викат, той не отива - битката при Плочник - и това става повод да го атакуват решаващо.
Впрочем показателно е, че унгарците са смятали Срацимир за български цар. Французите - също.
Като цяло - Йоан Александър е велик владетел, но допуска две фатали грешки
1. ОТказва да подкрепи Вълкашин и Углеша когато все още са можели да изтласкат османците. Разсъждава късогледо "Те ще помогнат на ромеите, значи не са ми приятели". Следва да припомним как е разсъждавал Тервел, когато отблъснал арабите за 7 века "Познатият врат е за предпочитане пред непознатия"
2. Грешка - подчинил е всичк на желанията на еврейката Сара-Теодора. (Теодора II). Превърнал двамата си сина във врагове, след като променил без всякакъв принцип престолонаследието; разцепил България; заради него Влашко и Видинското царство станали врагове на Търновското, силата му била отслабена от самото начало.
Дали ако Срацимир бе останал на престола на Търново щеше да има шанс - не знаем. Но България определено щеше да е по-силна, нямаше да мобилизира войски по границаат с Дунав, за да си пази гърба от Влашко. нито щеше да разпръсква сили на западната граница.
П.С. Господин навремето е имало значението на господар, не сегашното. А Шишман не се титулува цар в последните години защото е останал само с два града - Търновград и Никопол, и защото се е заклел във васалитет на Мурад. около 1393 Шишман не е много повече от един кефалия.