Термин Август 2024 ♥ - тема 6

  • 9 541
  • 353
  •   3
Отговори
# 105
  • Мнения: 206
Момичета, а тази книга предлага ли се някъде в електронен формат? Аз още чакам да ми започне курса с моята акушерка, но бих прочела и препоръчана книга както имам повече свободно време сега. Иначе трябва да говоря с майка ми да я купи хартиена там и да ми я донесе в Турция. Малко остана още, 3 седмици и малко и ще знам вече кое бебе чакам (харесали сме си имена и за момче и за момиче, чакаме да започнем да си ползваме едното скоро).

В тази връзка, въпрос най-вече към мамите с дечица вкъщи: кога им казахте името на бебето? Като се роди или преди това още да свикват? От една страна ми се струва, че и от сега мога да кажа на Макси, тъкмо да има повече време да свикне вместо "бебето" да си има име, от друга страна с никого не споделяме избраните имена (включително роднини и приятели) преди раждането, а Макси е достатъчно малък и ако го уча вкъщи как се казва бебето, може след това в градината да разкаже, или по телефона като говори с роднините. Името не го споделям предварително, за да си спестя неодобрителни погледи, физиономии и коментари, които евентуално могат да ме карат да се чувствам несигурна в избора си. Смятам, че имената, които избираме до тук са напълно нормални, но коментатори всякакви. Сещам се сега, предния път докато бях бременна, мъжът ми говори с един негов приятел и тогавашната му приятелка. Питат естествено за име и мъжът ми им нахвърля на шега различни, измежду които и реално избраното от нас. На което въпросната приятелка моментално реагира с "това не е със сигурност, доколкото познавам Викито ще иска традиционално българско име, това не е никакво". Добре, че не бях в кадър, че едвам се сдържах да не се пръсна от смях. Очевидно колко ме познава.

Колкото до раждането, аз бях с такава хубава нагласа до преди да вляза в болницата. Там като останах сама и ме хвана страх, дали правя всичко правилно, дали ще се справя, дали не досаждам и какво ли още не. Права си беше моята акушерка като казваше, щом ми предлагат да се прибера вкъщи и да се върна на по-късен етап, винаги това да избирам, защото психически е различно. Ама аз бях решила, че щом са ми изтекли водите, ей сега ще раждам и не посмях да се прибера. Този път съм си обещала, ако не държат да оставам там, веднага обратно.

И последно, че аз както винаги пиша романи тук: обсъдих си кръвните изследвания днес с личния. Повишени са ми различни стойности, показващи инфекция/възпаление. Логично в моя случай. Пия си антибиотика една седмица и очакваме, че всичко ще е ок вече. Аз и като състояние определено съм все едно тотално различен човек от онзи ден.

# 106
  • Мнения: 524
Вики, ние за трето момче избрахме сравнително лесно. Нашите условия са горе долу да е нормално име, което да е международно: Мартин, Александър, Михаил, Даниел и подобни. Съответно след 2 момчета вече знаехме горе-долу с кои сме ок, всеки предложи, моите не се харесаха, на мен - неговите. Накрая предложих едно, с което и двамата сме ок и така Grinning Но проблемът и при нас дойде от близки. Споделих го с майка ми и тя хич не го хареса, започна да ми казва,че ще му викат по някакви супер странни начини, които аз не съм чувала(името пак е доста популярно и международно) и аз казах да спре, защото тя ме е кръстила навремето,това е наше решение, а не нейно и да не съм чула повече и дума по въпроса. Тя беше предложила едно, което бяхме харесали преди сегашния ни избор и започна пак да натяква за него,че ще свикнем и т.н. Аз малко бях рязка и казах,че тя има по-скоро време да свикне с новия ни избор докато се роди бебето и не е повдигала повече темата(с майка ми сме много близки, но обича да си налага мнението,добре че не ми е свекърва Joy) Та това беше едното, а другото е,че исках и моят Марти да участва в избора,за да не му е съвсем ново и абстрактно(Вики е на 2 и не се вълнува особено). Та и той одобри нашето предложение,но мама каза, че е съобщил вече на дядо си как ще се казва бебето,та трябваше да му обяснявам,че не се казва това. Май не е споделял с други или в градината, но няма как да съм сигурна. Та така,аз не съм суеверна спрямо имената,но не ми се занимава с критиката на другите,както и на теб Grinning

Последна редакция: чт, 02 май 2024, 13:48 от Gamora

# 107
  • Мнения: 117
Веднага след като разбрахме пола на бебето започнахме да я наричаме по име,но дъщеря ми е на 10г.,ако това има значение

# 108
  • Мнения: 1 799
И при нас така - имах готово име за момче и за момиче. В момента, в който разбрахме пола си я наричаме по име вече. Дъщеря ми първо искаше да се казва с някакви странни имена, после поиска да се казва като нея, та трябваше да обясняваме защо не може две сестри да са с еднакви имена, накрая свикна и сега си я нарича по име. Ние ще я кръстим на свекърва ми, та в деня, в който й съобщихме, свекър ми каза, че половин София вече е знаела Simple Smile

# 109
  • Мнения: 305
Измислихме име, казахме го на каката, за да и искаме одобрението, и тя веднага го изпорти - на 4 е. Името отпадна по други причини, но сега по скоро и даваме няколко варианта без да се спираме на някое конкретно.

# 110
  • Мнения: 221
Ние изобщо не обсъждаме името ,чак след като се роди живот и здраве ще го съобщим.
Според мен всеки човек има имена, които не харесва и не е нужно да се вслушвате в мнението им. За това каквото си ви е на сърце, нека това да бъде името на вашето дете . Hug

# 111
  • Мнения: 174
Вики, вчера се опитах да я търся тази книга електроно, но за съжаление не я намерих и няма кой да помоля да ми я купи от БГ и да ми я прати...какво да се прави(късмет)
Ние също си измислихме имена за бебетата,по-скоро бащата.На мен лично ми харесват, а мойте предложения  не се  харесаха на него... Таа, сега е голям смях вкъщи, той е решил отляво кое е бебето и отдясно също и си ги гали и нарича по имена 🥰 многооо ми е сладко..На раждането щял специално да наблюдава и пита кое е излязло първо за да няма обърквация в имената 😅.. Днес вече официално съм в 27г.с (остана малко)...

Искам да Ви се оплача..От едно известно време, тук в градчето което живеем понеже е малко и срещаме доста познати лица, следователно ни спират да ни питат как сме и т.н - не, че се сърдя затова.. Нооо едноо голямо НОО
 За бога не спират да ми пипат корема и да го галят, слагам си ръката отгоре пакк не минава номера, дърпам се назад, пакк нагло слагат ръце и пипат..  Не знам Вас дразни ли Ви, но мен лично ме влудява Страхувам се и да направя забележка, защото е пълно с лоши очи и не желая да ми изпращат лоши мисли, тааа поемам си въздух и гледам да не го мисля. А и така ще напрегна и себе си с негативни коментари...тааа затварям очите и продължавам
Нооо вярвайте ми МНОГО МЕ ДРАЗНИ!!!!!
Имате ли подобни драмии? И как се справяте?

# 112
  • Мнения: 221
Аз казвам ,че не давам да ме пипат директно и изобщо не се притеснявам Blush

# 113
  • София
  • Мнения: 5 499
Честно казано нямам проблем с това че някой ме е пипнал, не ми е неприятно и не ме дразни.Радват се хората.До възприятие си е.
 Ние си имаме име, преди две седмици се спряхме на него, с мъжа ми си написахме предложения на листче и после си ги разменихме и обсъдихме 🙂
Баткото още не знае как ще се казва братчето му.

# 114
  • Мнения: 206
Деси, и аз се опитах да я потърся, но не намирам електронна никъде. И тук никой не се обажда, така че сигурно ще се уговорим с майка ми да ми я донесе. Ако не ти е късно, мога да ти я изпратя като се приберем (не изглежда толкова голяма, че да не я прочета на почивката). По другия ти въпрос, много съм щастлива, че около нас няма такива хора дето да пипат без позволение. Даже днес в детската градина едната майка ме загледа, явно не е разбрала до сега, че съм бременна, и ме пита дали чакаме още едно. И ми се извини даже, че се била загледала, аз изобщо не бях видяла, че ме гледа. Но дори и сред познати, никой не е напирал да ме пипа. Иначе аз съм много притеснителна и надали ще си кажа в момента, но мъжът ми си пази неговото и даже и да не му пречи директно, като му кажа, че не ми е ок, няма да позволи никой да си доближи ръцете до мен. То всъщност може и отчасти затова да не посяга никой, да ги е страх от ММ Joy

Иначе ние отдавна си ги избрахме двете възможни имена, пак така чакахме да усетим при предложение кое е нашето. За името за момиченце мъжът ми имаше едно предложение, което няколко пъти пробва, а на мен ама грам не ми харесва. Но после си дойдоха нашите имена.

Благодаря на всички за мненията, мисля че няма да казваме на Макси засега. Сигурно ще е като се роди, до тогава за него ще си остане "бебето".

# 115
  • Мнения: 1 749
И ние си имаме име , на моят татко ще е , но модифицирано.Неговото е доста остаряло и леко го модифицирахме.
Не казваме на близнаците , че веднага портят всичко , а искаме да изненадаме дядото.

# 116
  • Пловдив
  • Мнения: 13 530
Ако беше момиче щеше да е Яница 🥰
НО за момче не може да решим, питах детето, още не вдява.

# 117
  • Мнения: 524
Никой не си е позволявал да ми пипа корема,освен децата и мъжът ми. Даже мама чака позволение,като ѝ кажа да дойде да го пипне,че мърда и казва:"Може ли?". Винаги можеш да кажеш учтиво, че не даваш да се пипа, защото предизвиква контракции и се пазиш в момента. Би трябвало да е достатъчно,ако не са прекалено нагли непукисти около теб Simple Smile

# 118
  • Мнения: 57
Още не сме измислили име. С дъщеря ми (което е на 12г и беше сърдита, като разбра за бебето) се разбрахме тя да го измисли като условието е да не е баби и дядовци(тя също не е) и да няма мир и слав накрая

# 119
  • Мнения: 931
Ние още нямаме име, обсъдихме няколко, но не сме избрали. Ще го кажем след като се роди, така направихме и с каката. Нея я “кръстихме” още като разбрахме на 100% пола, сега обаче  нещо не можем да го измислим.
Първото ми раждане мина сравнително добре, и протече бързо. Раждах с упойка, обаче сложена много късно, просто защото разкритието стана от един момент нататък светкавично бързо. Но…добре че я сложиха, просто много ме болеше. Да после не усещах съвсем напъните и това може би проточи нещата, но нямаше да издържа без нея.
Приеха ме с 3см, направиха ми клизма и след нея като се почнаха едни контракции…през няколко минути за нула време. Докторката дойде да ме види и изобщо не очакваше,  не помня колко см. ми каза че е,  но веднага отидохме в предродилна зала.

Ще взема да си потърся тази книжка на Олга Дукат. Сега откровено ме е страх.
Desii Dimitrova 629644 , къде трябва да ти се изпрати книжката? Мога да съдействам.

Общи условия

Активация на акаунт