Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

Здравейте!

Споделяте, че сте преминала през емоционални събития, след които не сте имали тези симптоми, но не е изключено те да са оставили отражение у Вас и на по-късен етап, в ситуации, в които нещо напомня за емоционалната Ви реакция тогава, да се регистрират сега.
Споделяте, че “едва стигате до бърза помощ”, което показва, че когато това състояние настъпи, се чувствате уплашена и тревожна.
На първо място, съветвам да изключите медицински диагнози. Можете да се посъветвате с ендокринолог, да изследвате витамините, защото понякога ниски нива могат да дадат отражение в психическото ни състояние.
Отделно от това, консултацията с психолог би била полезна, за да работите върху Вашата тревожност, емоциите и това, което ги поражда.
Понякога не можем да се справим сами и това е съвсем нормално. Психологът ще помогне за отработването на преживяванията, като това ще допринесе за Вашето спокойствие, съответно и за психическата Ви устойчивост.

Успех!
Ива

Здравейте!

Може би трябва да си зададете въпроса с какво свързвам това повишение. От каква отговорност бягам? От какво точно се страхувам - дали ще се проваля, или пък не мисля, че заслужавам? Така ли е и в живота - тръгвам ли си, когато стане трудно?

Една хипотеза би могла да е свързана с това, че не можете да поемате отговорност и не искате да носите тази тежест.
Това пък, от своя страна, може да има връзка със страх от провал. Например - ако по-високата позиция е свързана с повече отговорност, то, хипотетично, ако не се справите със задачата, това може да се усеща като провал, който не можете да понесете.

При всички случаи, това, как ще си отговорите на въпросите, ще ви даде една по-ясна представа кое точно не можете да понесете в това повишение.

Поздрави,
Ива

Здравейте, надявам се че на подходящото място задавам въпроса си. От три месеца пия Пасифлора и ми действа добре. Имам проблем със съня. Някакво подскачане при заспиване или просто безсъние. С нея се чувствам по-добре. Мога ли да продължа да я пия?! Пише че след третия месец трябва да се посъветвам с лекар.

Здравейте, моят проблем с който се боря доста време вече е свързан с шофирането на колата.Изпитвам страх и тревожност че ще блъсна някой човек около мен на улицата.Щом се кача в колата веднага ми се натрапва мисълта и тревожността ми се покачва на макс, при което губя внимание и концентрация при шофирането и се разсейвам.Изписаха ми антидепресанти, но не виждам особен ефeкт от тях.Ще съм Ви много благодарна ако ми дадете съвет как да се преборя с този страх.Предварително благодаря!

здравейте,направих си изследване на костната плътност и се установи , че е намалена /в менопауза съм на 54г /.                                               
Дали има  връзка между това състояние и тревожността , която е моя характеристика ?                                                 
 Майка ми /често критична към мен / си счупи дясната ръка и в същото време установих, че и аз имам проблем с костите /уникален синхрон / и в същото време през астрологичен прочит сега преживявам фатален разпад на основополагаща  кармична парадигма .

Желая ви силен сух и крепко здраве

Здравейте,

Подобни страхове и тревожност се изследват по-продължително време, за да се установи причината за появата им. Това може да бъде преживян инцидент в миналото, дори не с нас самите, а с наши родственици. Възможно е да е свързано с подобно събитие, което сте изживели тежко и все още присъства несъзнателно като спомен. Но е възможно да е свързано и с Вашата увереност.
Ако не се чувствате достатъчно уверена или пък сте силно тревожна и в други житейски ситуации, то може би е свързано с утвърждаването Ви като човек.
Това утвърждаване се гради още от ранни детски години, когато получаваме сигурната подкрепа от най-близките си. Ако средата, в която растем, е сигурна и подкрепяща, то най-вероятно като възрастни ще бъдем уверени, ще можем да си позволим да опитваме, да си позволяваме да допускаме грешки и да ги поправяме.
Ако обаче средата е “негостоприемна” и от нас непрестанно се изисква да бъдем по-добри, да се борим за обичта на значимия възрастен, то вероятно ще бъдем несигурни, тревожни и неуверени  в живота.

Бих Ви насочила да изследвате и себе си в други ситуации, в които изпитвате несигурност и тревожност. Случва ли се, кое Ви смущава? С какво е свързана тази тревожност - с неизвестното или с Вашите лични способности? Има ли събития във Вашия живот, които преживявате по подобен начин? Как сте се справяла преди?

Поздрави,
Ива

Здравейте,

Споделям една моя статия с вас, която може да ви е полезна:

https://www.ivayancheva.com/syankata-priyatel-ili-vrag/

Здравейте!
От съвсем ранна възраст крещя на сън. Когато сънувам кошмари, просто крещя силно в съня си.

Здравейте, Ива Янчева! Пише ви една майка на три деца и със съпруг! Имам идеалното семейство, но в мен се поражда тревожност, стрес! От години насам мъжа ми гледа порно и то всеки божи ден! Много съм разочарована от това негово действие! При положение имаме полов живот! Направо се изяждам от вътре и,съм срината психически! Това значи че се кефи на порно актрисите, а мен занемарява! Чувствам се обидена и огорчена все едно не се интересува от мене! Карали сме се на тази,тема и той не се чувства виновен! Избухва скандал и до там се приключва! Моля за съвет!

Здравейте,

винаги имам едно наум, когато някой каже, че има идеално семейство. Често  точно в тези "идеални" семейства се случва нещата да не са никак идеални.
Трудно бих Ви дала съвет, защото усещането към това действие е много субективно, и все пак най-важно е как се чувствате Вие от това.
Намирам няколко неща за важни, върху които може да се опитате да поработите:
1. Да говорите с партньора си за това какво чувствате, а не да осъждате постъпката му - това означава да се опитате да се свържете на емоционално ниво и да обясните до какво усещане водят тези негови действия у вас. Много често, когато сме афектирани, мощно и импулсивно споделяме реакцията си, от което другият се чувства набеден, обиден и обвинен. В своя защита той започва да отвръща на нападките по същия начин. Това не води до решаване на проблема, а до задълбочаването му, защото всеки изглежда е неразбран от другия. Когато поговорите за чувствата си и не влизате в нападателен режим, нещата могат да се случат по-лесно и най-малкото да чуете какво всеки иска да сподели на другия.
2. Работа с доверието - как Вие разбирате, че мъжът Ви гледа порно, защо е толкова важно за Вас да знаете кога го прави? От какво се притеснявате всъщност?
Много мъже и жени гледат порно, но в някои семейства това не е проблем, понякога дори само защото другият партньор не знае за това. Помислете си, ако Вие не знаехте, че това се случва, всичко ли щеше да бъде наред, или има и друго, което щеше да Ви държи в подобни усещания и тревожност?
3. Работа със себе си - след като по никакъв начин не е нарушен сексуалният ви живот и отношенията Ви са добри, кое Ви кара да се чувствате "занемарена"?
4. Работа с контрола - опитвате ли се да наложите мнението си и върху други сфери от живота на мъжа Ви?
Разбира се, не съм запозната докрай с детайли около Вашето битие и живот, но си позволявам да дам насоки, които можете да разгледате, за да Ви дадат една по-ясна картина на случващото се в семейството. Не забравяйте, че това е просто една посока, в която можете да помислите повече и да изследвате.

За финал ще кажа, че невинаги порното е свързано с предпочитания към други партньори (или порноактриси/актьори), понякога това може да е акт на отпускане при високо напрежение и силен интензитет. Всеки има различни начини за справяне, когато ежедневието е стресово или напрегнато. Ако става дума за зависимост към порно, тогава следва да има друга причина и да се задълбочи изследването ѝ.

Надявам се да съм дала насока и да съм била полезна!
Поздрави,
Ива

е то може да е акт за отпускане и т.н. ама всеки ден? не е ли малко прекалено.

За Вас може и да е прекалено.
Сексът също може да е ежедневен.Най-важното е как се преживява от човека и дали оказва влияние на начинът му на живот, в случая и семейството.
Тук, въпросът е зададен от жената, която се чувства зле от това, но не знаем какви са причините на мъжа.
Поздрави,
Ива

Явно така изложен моят проблем малко по-горе, няма да намери обяснение, за това ще се опитам да спомена някои подробности.
Саможив човек съм, никога не са ми липсвали социални контакти, дори напротив, до колкото ми е възможно се старая да избягвам контакта с хора, защото това ме напряга, подтиска, кара ме да се чувствам зле. Откакто се помня не обичам да общувам с хора, но нямам проблем, когато това се наложи, в смисъл, че мога да говоря нормално и да проведа смислен разговор. Животът ми винаги е бил труден, напрегнат , да не кажа, че дори на моменти и невъзможен да се изтърпи. Нищо не ме радва, не ме вълнува, винаги съм се чувствала като странник на този свят, който никога не ще намери своето място. Мога да споделя много неща още, но не знам дали бих срещнала разбиране от някой изобщо, пък и дори някой да ме разбере, пак ще си нося кръста сама, без човешка помощ.
Та, да се върна сега на проблема, който вчера споделих  и на който никой не ми отговори.
От съвсем малко дете крещя нощтно време в съня си. Говоря за истеричен писък, който може да бъде много продължителен, или да изкрещя високо по няколко пъти на нощ. Щом всички комшии , живеещи около нас ме чуват, представете си за какво крещене на сън става дума. Аз, разбира се, не го искам и не мога да го контролирам, но то просто се случва. Когато бях по-малка, майка ми беше питала лекари, които и бяха обяснявали едно и също, а именно, че тъй като съм свръхемоционална и преживявам всичко в пъти по-драматично от нормалното, пренасям своите емоции в съня си и на подсъзнателно ниво се мъча да се освободя от натрупаното  напрежение и за това са тези писъци. Кажете ми, нормална ли съм въобще?

Здравейте!
Нямам практика да отговарям веднага. Благодаря ви за търпението.
Случаят би могъл да се обсъжда доста успешно в терапевтични сесии, затова ви съветвам, ако имате тази възможност да потърсите терапевт, с когото да работите.
Пиша това, защото, ако няма доказан физиологичен проблем, касае вашето вътрешно душевно състояние.
Реакциите ви по време на сън са свързани,  вероятно,  с вашите непреработени емоции, които опитвате да преработите в съня.
С това искам да кажа, че е необходимо да намерите начин, чрез който да може да ги изразявате. Разбира се е необходимо да изследвате какви са те, с какво са свързани и защо ги подтискате и не им давате път навън.
Описвате, че животът ви буквално трудно се търпи на моменти - а вие как изразявате тази трудност?Изразявате ли я, споделяте ли я или се опитвате с всичко да се справите сама?
Тъй като проблемът започва още в детството е ясно, че корените на проблема са там.
Може би е добре да помислите какво се е случило тогава?Има ли събитие , което предшества появата на тези кошмари/крясъци?Ами сега, забелязвате ли да зачестяват в определени ситуации?Какво сънувате, помните ли?
Има много неща , които са неизвестни от това споделяне.Точно затова ви насочвам да работите с психолог и да разрешите тези вътрешни конфликти.
Работете с емоциите.

Поздрави,
Ива