Операция на щитовидната жлеза-20

Съжалявам да го чуя, много е трудно човек да си намери точния лекар. Но не се отказвай да го търсиш, защото при нашата диагноза е важно да се следим.

Привет,
За биопсия в МД, първо трябва да мина през ниското тяло, кабинет 1 и след това на 13 етаж. Правилно ли се ориентирам? И след това викат ли по име или се редим който когато дошъл?

Точно така, не викат по име, чакате на опашка за ред. Аз чаках даже пред вратата на отделението, толкова дълга беше опашката...

Здравейте, има ли някой, който да се е подложил на отстраняване на щитовидна жлеза, заради възпаление (подостър тиреоидит)? Вече 6 месеца не минава при мен и няма изгледи да се оправя - непрекъснато се връща възпалението и започнах да се замислям дали няма да е по-добре да се отстрани.
На кортикостероиди съм през тези 6 месеца, високи дози и направо ми съсипаха организма... Очите, бъбреци,цикъл, кости, мускули - почти на всичко ми се отрази... Да не говорим как се подух и въпреки тренировки и внимателно хранене качвам от въздуха...
Какви са рисковете и какво ме очаква, ако се премахне - освен пиенето на хормон доживот? Нормализират ли се кг, трябва ли отново да се пие кортикостероид?

Второ мнение има ли , да се потвърди диагнозата и лечението.

Диагнозата е тройно потвърдена, преди 2 седмици бях и в Турция в една от най-големите им болници - абсолютно същото казват като тук.
 Единственото "лечение", което предлагат е тъпчене с кортикостероид, който всъщност не лекува, а потиска имунитета и бавно унищожава жлезата. Вижда се и от изследванията ми - в началото хормоните бяха в оптимални граници, а последните показват сериозна хипофункция - аз и се чувствам много зле. В допълнение са постоянни стягания и болки в жлезата, а когато е по-ниска дозата на кортикото - температура и доста високо CRP

змейковица,
Оххх, мила душичка... 🤗

Аз от три години вече се "изявявам" тук и сигурно съм омръзнала и дотегнала на една голяма част от момичетата, които са със сериозна диагноза. 😟
За което им се извинявам най-сърдечно и от цялата си душа! 🙏
Все си казвам да се въздържам и да не пиша, но "пусто опустяло" - все не ми се получава. ☺️
И се обаждам къде трябва и къде не трябва...

Аз бях със същата диагноза като твоята, но много рядко получавах рецидиви - и само веднъж (през 2011-а) ми се наложи да пия "Дехидрокортизон" за 6 месеца (с постепенно намаляне на дозата).
После всичко си се нормализира и само от време на време усещах болка ту в единия, ту в другия лоб, която успявах да овладея дори и само с "Аналгин".

Какво да ти кажа, миличка, сега ВСИЧКО бих дала да си върна обратно жлезата - с целия й "Подостър тиреоидит" и да си пия "Кортизона" от време на време, отколкото да се мъча с този "Елтироксин" (на който съм обречена за цял живот). 🥺

Но това е при мен - просто аз не се чувствам добре след тази операция - не съм същата, абсолютно целият ми организъм се промени, емоциите и настроението ми се преобърнаха на 180 градуса. 🥹
Хипотиреоидизмът си ме "удари" сериозно.
Потисната и депресирана съм, на 42 години хормоните ми "полудяха" и се разбъркаха тотално.
Цикълът, овулацията и либидото ми отидоха "на кино".
Влязох в преждевременна менопауза - с всичките й "екстри".
Жената в мен сякаш си "отиде"... 😢

Когато разбрах, че докторът ми е отрязал доброкачествената жлеза и усетих, че вече нищо не е същото с този "пуст" външен хормон, който трябва да пия - изпаднах в сериозна дупка.
А психиката ми за три години тотално се разби...
Стигнах до психолози, психиатри, успокоителни, антидепресанти...

Ако беше се оказало нещо наистина сериозно - щях да бъда благодарна, че съм се "спасила" и начинът ми на мислене и усещанията ми щяха да бъдат други.
Но уви - проблемът е съвсем друг и сама си го създадох.
От лекомислие и невежество...

Ендокринологът ми, като разбра какво ми е причинил хирургът, без дори да ме погледне на ехограф и без биопсия - направо започна да заеква по телефона от гняв и негодувание.
От възмущение от постъпката на колегите си - "медици".

Но това е просто моята история - по никакъв начин не бих искала да ти повлияя...
Просто за тези години разбрах (поне за себе си), че към такава операция трябва да се прибягва, когато наистина има СЕРИОЗЕН проблем.
И когато е неизбежно, наложително и неотложно.

И да внимава човек на кои доктори се доверява!

Ако ти се чете назад в темата - може да погледнеш последните 3 теми (18, 19 и 20).
Има някъде тук във "Форум BG mamma" и тема за Подострия тиреоидит (която открих късно, вече след операцията) - но не прочетох там никое момиче да се е подложило на операция заради тази диагноза.
А и ендокринологът ми ми каза, че това възпаление е абсолютно лечимо само чрез хапчета и просто всички ние, които сме го отключили по някакъв начин през годините - трябва да се пазим от нови рецидиви и да си водим напълно нормален начин на живот.

Разбира се, ако нещата при теб са по-различни и мислиш, че една такава операция би била "спасение" за теб - решението ще си бъде изцяло твое.
Важно е и мнението на лекарите, които те следят.

Просто се пази и внимавай! 🙏
За да не съжаляваш после като мен...

Извинявам се на всички момичета, за които операцията е била наложителна и диагнозата ги е принудила да прибегнат до нея.
Напълно разбирам и осъзнавам как се чувствате! 🌺
Прегръщам ви и ви желая много радостни моменти и споделени мигове с любимите хора до вас!
🤗🍀🌈🌟

Простете за дългия ми и обстоятелствен пост... 🙏
Дано не съм дотегнала прекалено! 😇

Не дотягаш на никого. Случаите на всички ни са индивидуални. Искрено съжалявам за това, което се е случило с теб.

Случайно или не вчера попаднах на на зов за помощ от сестрата на една съученичка, която доста отдавна е била оперирана заради медуларен карцином на щитовидната жлеза. Явно операциите през годините не са били напълно успешни и сега търси финансова подкрепа, защото само една частна болница в Турция обещава чудеса. Разбирам и нея и семейството и - млада жена е с все още несамостоятелни деца, живее и се. Не разбирам обаче лешоядството, свързано с човешката мъка и болка. Съжалявам за отклонението.

Ненужни намеси, грешни диагнози и неефективно лечение явно винаги ще има. Но това няма да ме спре да препоръчвам на хората да ходят за второ, трето и четвърто мнение докато се убедят в правотата на дадено решение, защото после наистина трябва да живеят с последствията, независимо от решението, което са взели.

Романтичка, обмисляла ли си прием на Т3? За мен всеки без жлеза по-скоро има нужда от комбинация на Т4 и Т3? Също сменяла ли си тироксина с друга марка?

Просто давам насоки и идеи, въпреки че сигурно си опитала всичко 🤗

Благодаря ти, exsberry, 🤗

Да, включих преди време и външен Т3, пробвах и трите варианта: "Елтироксин", "Еутирокс" и течния "Акутирокс".

Проблемът при мен по-скоро идва от разбутаните полови хормони - те ме измъчват от доста време насам. 🥺

Все още не е настъпила същинска менопауза, яйчниците още работят, но явно вече се "тормозят" и функцията им постепенно намалява.
Което се отразява сериозно на нервите, психиката и настроението ми. 🥹

Просто ми е мъчно, защото ми се искаше този неизбежен процес при жената да настъпи по естествен начин при мен (може би чак след няколко години) - а не да бъде "форсиран" от премахването на жлезата.
Защото определено това "разбутване" на яйчниците се случи почти веднага след операцията.
Дотогава все още всичко си беше наред.
И гинеколожката ми каза, че тази "бъркотия" се дължи на интервенцията.
Като последица от нея...

Ама каквото - такова. 🤷
Не при всички е така.
И Слава богу! 🍀

Благодаря ви, момичета, за подкрепата!
🤗😘

Романтичка, много благодаря за включването! Съжалявам, че при теб се е случило така От това ме е страх и мен - дали ще остане за цял живот този ужас

Да, уверяват ме, че е уж е лечимо, но направо се отчайвам след толкова месеци пиене - първо Дехидрокортизон, сега Преднизолон и само по-зле ставам... Утре съм пак на лекар да ме види, от това, което усещам пак се е върнало възпалението, а дори не съм на чак толкова ниска доза (на 3 хапчета дневно съм от 1 месец). Вече 3ти път ме въртят във въртележката - намалям дозата, възпалението се връща и отново ме връщат отначало на висока доза...

И за мен операцията е крайна мярка, но още колко време може да ми издържи организмът така? Появиха ми се петна в очите - начална форма на перде. Само за последните 2 месеца вдигнах над 1 диоптър (а те и без това не ми бяха малки) и се страхувам, че още няколко месеца и...
И при мен всичко се разбута с хормоните, а никога не съм имала подобни проблеми - ту не ми идва по 2 месеца, сега пък от 1 месец не е спрял... Лошото е, че никой не знае докога ще продължава това - дори сега отново да почна отначало - след 3 месеца е вероятно пак ще съм на същия хал и така до безкрай.
Да не говорим емоционално и психически колко зле ми се отразява - само като се видя в огледалото се ужасявам вече - нищо общо нямам с преди

Разбирам напълно притесненията ти. 🤗
И мен ме беше страх от "Дехидрокортизон"-а, а знам, че и много хора по всякакъв начин се опитват да го избягват, чудят се с какви други средства да го заменят.
Да, кортикостероидите колкото са полезни за едни неща, толкова могат и да вредят на други.
Макар че в доста ситуации те са единственото възможно "спасение", до което прибягват лекарите. 🍀

Не зная какво да си мисля за твоя случай - явно възпалението при теб е доста силно и продължава твърде дълго. 😟

Аз си спомням, че, когато докторът разпозна проблема при мен на ехографа, ми изписа схемата на "Дехидрокортизон"-а така:
1) 7 дни по 6 хапчета
2) 7 дни по 5
3) 7 дни по 4
4) 7 дни по 3
5) 7 дни по 2
6) 7 дни по 1

И ми каза да продължавам поне 6 месеца да пия по 1 таблетка всеки ден (като поддържаща доза).
И да не го спирам дотогава, за да не се върне пак рецидива.

Иска ми се, от цялото ми сърце, нещата при теб да се нормализират и да влезеш в нещо като "ремисия", а най-хубаво би било да се излекуваш съвсем и жлезата да не се "обажда" и да "напомня" за себе си (само много рядко и от време на време). 🙏
Ако можеш, опитай се да потърпиш още мъничко, дай й още някакъв шанс (не я "намразвай" много).
И вече, ако виждаш, че нещата излизат извън контрол и не можеш да го търпиш повече това положение - винаги можеш да прибегнеш до крайната мярка.

Макар че и самите доктори не са ти препоръчвали това... 🥹

Ако ти се занимава, потърси и темата за "Подострия тиреоидит" (тук, във Форума).
Винаги можеш да ми пишеш и на лични (защото нашият случай е малко по-специфичен).

Ще ти стискам палци нещата някак да се нормализират при теб! 🌺
Дано да се случи, наистина! 🌈

Благодаря ти отново! Всичко изчетох за диагнозата и тук, във форума, и в групи във ФБ. Проведох и алтернативното лечение на един професор, за когото се пише много, но и с него нямах резултат.
По същата схема, която цитираш, започнах лечението през ноември и явно е било твърде бързо намалянето на хапчетата.
Смених лекаря и започнах отначало от 01.03. и по негова препоръка е на още по-големи интервали смъкването на дозите - през 20-ина дни, като сега съм на 3 даже 31 дни, но всеки път още на 2 хапчета става много сериозно - т.е. дори не мога да стигна до момента с 1 хапче...
Лекарят в Турция направо ме отчая с думите - "Стандартно това минава за 2-3 месеца, но при някои "късметлии" може да продължи с годинИ"

Здравейте,някой знае ли колко време след поглъщането на 100 миликюри йод се задействат алармите за радиационна защита на летищата?

Много съжалявам да го чуя. Набори сме и ми е мъчно, че при теб така са се развили нещата. Аз пък се родих след операцията. Вече нямам проблеми със сърцето. Не изпадам в паника от ежедневните битовизми и много по- спокойно посрещам трудностите в живота.
Винаги съм била с изключително тежък  цикъл. След операцията това се запази. Омръзна ми вече от него, защото в “онези” дни само лежа и вия от болка.

Аз също съм тъжна, че вече съм животозависима от едно хапче. Чувствам се като ходещ мъртвец. Днес съм си взела дозата- значи днес ще живея. Но това съществуване ден за ден пък ме кара да оценявам самия живот и да се радвам на елементарни неща като вятъра и парче торта в добра компания. Преди всичко намирах за даденост и не му обръщах внимание. Ама така сме ние хората.  Оценяме нещата едва, когато ги загубим.

Горе главата, не се отчайвай и всичко ще си дойде на мястото.