Не съм се преситила аз, винаги мога да поема още скандинавска литература, а и правя паузи, разнообразявам жанрове и автори. Надявам се Натриев хлорид да върне поредицата в играта.
- Публикувана: 5 апр. 2024, 10:02 ч.
- Последно мнение: 17 май 2024, 11:38 ч.
В момента чета ... 89
Райна, аз по- нататък съм решила да си взема още някоя творба на Солженицин. Притежава богат изказ, душевност. По време на лагерите започва да се опитва да пише. Там не са имали достъп до хартия и молив и поради тази причина е драскал с въглен разни съкращения на случайно намерени хартийки. Първите му стихове. Но го хванали с тези драскулки и го обвинили в антисъветска агитация. Последствията - побой и карцер. След това си измислил негов език състоящ се от точки и чертички. Отново побой. Стигнал до извода, че единственото неприкосновено място е неговия мозък. Поради тази причина всичко което творял запаметявал и по цял ден безмълвно рецитирал своето творчество. Ако му се струвало, че е пропуснал някой стих, то започвал отначало докато пропуснатия стих му изплува отново в съзнанието и си дойде на мястото. Излязал от лагера със солидно количество запаметени, лични стихове. Тогава започнал да ги пренася на хартия и по навик да ги крие. :🙂
И аз благодаря, че сподели за Павол Ранков. Заинтригува ме и ми привлече интереса. По- нататък, че след Гулаг и описаните зверства ще имам нужда от почивка. Известно време ще изкарам без тежки четива и действителни ужаси.🙂
И аз благодаря, че сподели за Павол Ранков. Заинтригува ме и ми привлече интереса. По- нататък, че след Гулаг и описаните зверства ще имам нужда от почивка. Известно време ще изкарам без тежки четива и действителни ужаси.🙂
Не съм се преситила аз, винаги мога да поема още скандинавска литература, а и правя паузи, разнообразявам жанрове и автори. Надявам се Натриев хлорид да върне поредицата в играта.
Аз по същия начин, мога още, но тук нещо ударих на камък с тия двете. Ще видим по-нататък как ще е
Аз зарязах поредицата на Юси Адлер-Улсен след третата книга, въобще не ми харесаха. Имам две непрочетени вкъщи, може пак да се пробвам някога.
Мислех, че съм единствената, която не е харесала тази поредица. Имах първите две, но втората (за някакви фазани или други птици беше) така ме отегчи, че ги дарих и двете.
Филмите обаче изгледах покрай мъжа ми, но и те ме разочароваха със смяната на актьорите, които играеха главните роли в първите 3-4 части.
Аз още чета “Червена царица”. Нямах много време напоследък, надявам се сега покрай почивните дни да я приключа вече.
"Тютюн" в Сторител e без образа на Лила. Не я помнех баш така тази книга, бях изтрила доста неща от съзнанието си, които всъщност и сега ми се сториха досадни на моменти.
Тя книгата така е и написана. На Димов налагат да преработи романа 2 пъти.
Лила се появява тогава. Повечето от нас така са я чели. Явно на критиците им е липсвал социалистическият реализъм.
Мъча се с "Объркани в свободата" на Владимир Зарев. Не обичам употребата на измислени думи , претенциозен изказ до степен на места да не разбираш какво точно е искал да каже авторът. Дали ще я дочета, не зная. Историята започва интригуващо, но стилът...
По тази причина навремето не дочетох "Битието", по мотиви на който е направен един от най-добрите български сериали /според мен/ "Дървото на живота". Интересно ми е някой да сподели впечатления от романа. Следя темата, но не си спомням да съм срещнала някакво мнение.
И добавям, че главният герой "пазари водка". И не е употребено иронично.
По тази причина навремето не дочетох "Битието", по мотиви на който е направен един от най-добрите български сериали /според мен/ "Дървото на живота". Интересно ми е някой да сподели впечатления от романа. Следя темата, но не си спомням да съм срещнала някакво мнение.
И добавям, че главният герой "пазари водка". И не е употребено иронично.
Книгите вдъхновяват ли ви? Дори само като ги гледам и ми става едно хубаво, цветно на душата и това се пренася в чиния... тирамису с оризовки, при мен с крем от извара, мед и кисело мляко и плодове-банан и ягоди и пица с гъби, сирене, кашкавал и чери домати с белтъчен блат.
А колкото до книгите....Бриджъртън чета, защото ми е забавно с героите, а другата книга отдавна е моя... подарък от мила съфорумка, за което благодаря! Но все не мога да стигна до нея, но ето сега и дойде ред! Весели празници!
А колкото до книгите....Бриджъртън чета, защото ми е забавно с героите, а другата книга отдавна е моя... подарък от мила съфорумка, за което благодаря! Но все не мога да стигна до нея, но ето сега и дойде ред! Весели празници!
На мен са ми утеха и мечта 
Преди малко гушках новите ми от "Сиела": "Ловци на трофеи" - Удхаус, ""Верчето, Надежда и Любов" на Красимира Кубарелова, една на Тери Пратчет и една на Вешим - уж за подаръци, но половината ще останат вкъщи.
Преди малко гушках новите ми от "Сиела": "Ловци на трофеи" - Удхаус, ""Верчето, Надежда и Любов" на Красимира Кубарелова, една на Тери Пратчет и една на Вешим - уж за подаръци, но половината ще останат вкъщи. 
В духа на последните две публикации - много ми хареса една мисъл на Иван Павлов - “Ако искате нова идея, прочетете някоя стара книга”.
Определено са вдъхновяващи книгите
Аз вече съм към средата на първи том на съдията Бао, върви ми, не мисля, че е трудна за четене. От една страна откривам познати елементи от китайските сериали, а донякъде и от корейските исторически (различно е, но е подобно), от друга - напомнят ми за романите на ван Хюлик, но като структура и специфика на сюжета, най-много ми приличат на народни приказки (не вълшебни приказки, а по-скоро като тези за хитър Петър).
Аз вече съм към средата на първи том на съдията Бао, върви ми, не мисля, че е трудна за четене. От една страна откривам познати елементи от китайските сериали, а донякъде и от корейските исторически (различно е, но е подобно), от друга - напомнят ми за романите на ван Хюлик, но като структура и специфика на сюжета, най-много ми приличат на народни приказки (не вълшебни приказки, а по-скоро като тези за хитър Петър).
