Разногласия между родителите във възпитанието на детето

Между инат и лигльо границата е много тънка. Имаш по-голям проблем - с бащата, щом не те подкрепя. Колкото и "мека мария" да е наследил, това не значи, че не трябва да те подкрепя. Напротив, щом той не може да командва, трябва да ти даде път ти да командваш. Неговият пример пред детето проваля всичко. Може би с него трябва да идете на психолог. Но едва ли ще се съгласи. Такива хора обикновено се имат за "по-по-най".

И аз да каже като майка на дете с проблем, не чакайте за логопед или психолог. Не слушайте, “те момчетата по-късно проговарят…” глупости са това на неграмотни.
Разговор с мъжа насаме, ако е разумен, ще разбере, ако не, трудно ще е.
Оставяйте му детето единия ден през уикенда, но и да пазарува също. Мъжете не бива да седят отстрани докато вие като линейка, пазарувате, чистите и гледате дете.

Имаш много по-сериозни (засега) проблем с бащата, но скоро ще стане двоен.
За детето има шанс, но ако работи със специалист и рязко му се посочат границите на това кое е приемливо и кое не е. Това се почва още от раждането обаче, но при липса на уважение от партньора ще е трудно.

Пазарува основно бащата, участва в готвенето също, транспортира ни с колата, където трябва. Участва по някакъв начин в грижите и обича много детето. Но сякаш изпитва някаква жал към него дори леко да му се повиши тон и за всяко повишаване на тон от моя страна се изразява, че "крещя, викам". За мен лично има разлика между повишаване на тон и крясъци и то доста осезаема, но всеки опит от моя страна за поставяне на граници се възприема от него като вид терор и получавам от него "mom shaming", съответно съм подложена на двоен психологически натиск - от една страна истериите на детето, от друга порицанията на бащата към мен. Когато детето се разреве за нещо, по default аз съм виновна и трябва да ми се подчертае, че нося вина. По същия начин обвинява мен за липсата на говор у детето и за нервните му изблици.

Бащата като цяло ще се съобрази с теб, ако му обясниш, че глезенето и поощрението във вашия случай е изключително вредно. Какво значи жал, при положение, че детето разхвърля храна от хладилника по пода? (Това за над 20 години гледане на 4 деца не ми се е случвало досега.). Утре ще се държи така и навън, на гости или в детската градина и ще берете срам и притеснения. Защо, ако може още сега да се стопира процеса и да се учи детето какво може и какво не?

mariamp28, извинявай за личния въпрос, но мюсюлмани ли сте? Не ми отговаряй, ако не искаш, разбира се. Имаме близки семейства от Турция и откривам доста сходства в отношението към момчетата и това, което описваш. На тях всичко е позволено, бащите са много благоразположени към тях, позволява им се всичко, задоволяват се прищевки, а ако детето ревне все майката е виновна.

Не сме мюсюлмани, православни християни сме. Просто има нещо вкоренено у него от детството му. Баща му навремето е бил много авторитарен и е считал жена си за нещо по-малко от него, тя е била слугинята вкъщи,а той си е вял байрака и я е считал за глупава и е омаловажавал всичко, което тя прави. Разведени са били, но все пак от ранно детство може да е попил нещо от неговия модел на поведение, а вероятно и генетично има някаква предразположеност.

Нищо не е попил, по-скоро е нямал модел на мъжко поведение, от който да се е учил. Това съвсем не означава, че съпругът ти е лош човек и баща. Просто израстването в непълноценно семейство създава трудности на детето в бъдеще понеже то не познава модела на поведение на бащата и модела на поведение на майката. Като възрастен вече му става по-трудно да намери своя път. Като малко детето се идентифицира с някой от членовете на семейството си, често този от същият пол. За това се приема, че ролята на майката и бащата са различни. Грубо казано: майката и детето са свързани като едно цяло. Майката и тази, която учи детето да познава света, да го възприема, да го обича. Бащата се явява третият човек в този връзки и неговата роля е именно, да покаже на детето, че то и майката не са единствените в света и да наложи правилата и границите в този свят. Точно това не прави вероятно вашият съпруг, защото израствайки без баща за него светът е майка и дете и съответно вие сте майката и неговото дете. Той не знае как да постави границите и правилата и мисли, че прави нещо лошо или вие правите лошо на детето щом слагате правила и граници. Другото, което съпругът ви (а и много бащи не разбират) е, че семейството е майката и бащата, чак след това е детето. Докато мъжът не постави жена си на първо място пред детето и докато жената не избере бащата пред детето авторитетът се изгражда трудно. Чак когато детето види, че майката е приела бащата пред него, чак тогава бащата има авторитет. При вас в момента детето знае, че стои преди вас и за това нямате авторитет. Съпругът ви може би има нужда да почете малко или да говори с някого за ролята на бащата за да може семейството ви да възвърне нормални отношения и да се помогне на детето.
На детето първо трябва да поставяте малки задачи и да го учите да ги изпълнява. Става дума за следване на инструкции като да си постави играчките там, където му казвате, да си сложи дрешката на определено място, да си мие ръце, зъби .., Колкото повече такива инструкции следва, толкова повече ще може да следва и по-трудните правила на поведение. Но най-важното е да говорите С детето, а не НА детето. На този етап вие само говорите на детето, но не и с него. То все още не може да идентифицира чувства и да изразява емоции с думи и за това ги изразява по възможния за него начин: чрез истерии, това, което наричате лигавене, чрез вадене на храна от хладилника.

Вие не бяхте ли много време разделени с бащата? Той научил ли се е да е баща въобще?

А тези критики как мама е лоша и виновна, този баща пред детето ли ги отправя към теб?
Той уважава ли те като човек, зачита ли твоето мнение по други въпроси? Как взимате решения по общи проблеми - разговаряте ли, обсъждате ли двамата?

Да, имаше такъв период на раздяла. Има положителна промяна у него, въпреки всичко описано. Включва се повече в грижите и детето е много привързано към него и се чувства добре в неговата компания.

Нямаше да върна моливчето, щях да прибера целия несесер.

Грешно се фокусираш в моментите на истерия. Фокусът трябва да е когато детето е спокойно, тогава му се говори и обяснява какво се прави и какво не. Дете под 3 години дя изсипе манджата от хладилника заради един каприз е доста сериозен сигнал за проблем. Стигнал е далеч в истериите си. И трябва бързо да откриеш причината. Какво му е ежедневието на това дете? С какво се занимава, колко екранно време има, с какво се храни, как спи, каква му е една обичайна седмица? Какво умее самостоятелно и какво се обгрижва от възрастен? Има ли някакъв установен режим?

Проблемът е, че не са поставени граници и е последен шанс това да се случи.
Ако 3-годишното би си позволило да постъпи по такъв краен начин, то извод е, че идеално разбира, че върши нещо крайно нередно. Ролята на родителят е да покаже кой командва парада.
Децата обичат граници и правила - поставете ги.

Какво му е ежедневието - до скоро ходеше на ясла няколко месеца, там се е чувствал много добре според госпожите и не са имали никакви проблеми с него. В момента не ходи на ясла, защото се преместихме в друг град и лятото ще сме на морето. Ежедневието му задължително включва посещение на детски кът или детски площадки, доста разходки, ходене по ресторанти. Като цяло царски си живее. Яде това, което ядем и ние възрастните е момента. Преди беше на детска кухня и храна от яслата.
Като основен проблем виждам това, че вече отказва обедния си сън. Първоначално се измести съня, започна да заспива в 4. Водехме го насам-натам с идеята да се измори и да заспи. Ефектът е,че се превъзбужда още повече. Следобедният уж сън стана полувечерен, спеше от 18 до 20ч и се събуждаше и будуваше до 23ч. Сега гледам, че е почти невъзможно да бъде приспан през деня. Става истеричен. Хем се вижда, че му се спи, нервен е и си търка очите и носа, хем не може да заспи. Не иска и да ходи пеш на разходка, гевези се и тръгва в обратната посока и ни манипулира да го носим на ръце. Иначе може и да тича и пращи от енергия да захрани цяло село с ток. Но не, нарочно не иска да ходи. Това е в общи линии. Няма нещо, което да е наред. В последната година и половина съм крайно изтормозена от поведението му.