Е как голямо чудо? Ненормална атмосфера за работа. Може да стане гаф, а може и колежките й да организират гаф. Човек трябва да се пази на работното си място. Аз не бих останала. Все пак не сме 90 те и работа има.
- Публикувана: 12 май 2024, 12:52 ч.
- Последно мнение: 19 май 2024, 13:28 ч.
Психически тормоз на работното място
Авторката е от малък град, доколкото разбрах. Не е като да се търсят постоянно служители на много места. Държавната работа там си е като печалба от тотото, особено за това, че се спазва КТ.
Пък тя си знае, де.
Пък тя си знае, де.
Нищо чудно и да я махнат, като вдигне пушилка. Старата госпожа няма да махнат - нея ще разкарат. Не знам какво очаква от тия жалби и простотии - най-много да й излезе име на проблемен работник и никъде повече да не я наемат. Да беше София или Варна - работа под път и над път... ама в провинциален град без работа да се репчиш....
Неприятна ситуация. За държавната администрация неслучайно се носят такива слухове. Тези, насадените винаги са добре и правят каквото си искат. Ако попадне някой случаен върши работа за трима и го тормозят. Наистина много неприятно. Не знам дали имаш полезен ход. На шефа ти явно не му пука много, защото и онази като е с протекции, кой ще я пипне?
Имаш ли шанс да си намериш друга работа, да работиш дистанционно за фирма в друг град?
Имаш ли шанс да си намериш друга работа, да работиш дистанционно за фирма в друг град?
Неприятна ситуация. За държавната администрация неслучайно се носят такива слухове. Тези, насадените винаги са добре и правят каквото си искат. Ако попадне някой случаен върши работа за трима и го тормозят. Наистина много неприятно. Не знам дали имаш полезен ход. На шефа ти явно не му пука много, защото и онази като е с протекции, кой ще я пипне?
Имаш ли шанс да си намериш друга работа, да работиш дистанционно за фирма в друг град?
Имаш ли шанс да си намериш друга работа, да работиш дистанционно за фирма в друг град?
Засега нямам вариант за друг град. Иначе се надявам, че ще успея да си намеря работа. Може и да не е веднага, но смятам, че все ще изскочи нещо.
Според мен без значение дали ще останеш или ще се махнеш ако смяташ, че е прекалено, то жалба трябва да има. Абстрахирам се от клюките, но да викат и крещят и да обвиняват е прекалено.
Моето мнение е, че жалбата трябва да е много стегната и категорична. Без дълги обяснение тип “като изляза от стаята едната пита, другата ѝ каза … чух ги че говорят …”
До много отговорни лица едновременно и с входящ номер. Бих я написала в няколко направления:
1.Недопустимо поведение и отношение в присъствие на клиенти: повишаване на тон, грубост, обиди, упреци … цитиране на използван думи. Това влошава качеството на услугата, прави клиентите недоволни и уронва престижа на институцията/организацията. Да се натърти колко страда имиджа от подобно поведение.
2. Непрофесионално отношение, създаване на междуличностни конфликти, превес на личната симпатия пред професионализма, обиди, включително цитиране на думи, груб и недопустим тон към колеги, злословене и неоснователни нападки и обвинения. Това влошава климата и прави работата неефективна. Да се наблегне колко страда самата работа от създадените конфликти.
3. Личностни нападки срещу теб, които стават нетърпими и ти създават дискомфорт, демотивират те, причиняват ти стрес и разочарование, че организацията с бездействието си толерира тази среда. Тук да се опише липсата на реакция и засилването на конфликтите след всеки твой сигнал към прекия ръководител. Изтъкваш, че абсолютно не вярваш, че личният мотив на колежката за нападките срещу теб е желанието ѝ неин близък да бъде назначен на твоята позиция (че се дистанцираш от тези слухове) понеже знаеш, че организацията следва стриктно условията за назначаване на нови работници и не вярваш да бъдат замесени в такова евентуално назначение.
Моето мнение е, че жалбата трябва да е много стегната и категорична. Без дълги обяснение тип “като изляза от стаята едната пита, другата ѝ каза … чух ги че говорят …”
До много отговорни лица едновременно и с входящ номер. Бих я написала в няколко направления:
1.Недопустимо поведение и отношение в присъствие на клиенти: повишаване на тон, грубост, обиди, упреци … цитиране на използван думи. Това влошава качеството на услугата, прави клиентите недоволни и уронва престижа на институцията/организацията. Да се натърти колко страда имиджа от подобно поведение.
2. Непрофесионално отношение, създаване на междуличностни конфликти, превес на личната симпатия пред професионализма, обиди, включително цитиране на думи, груб и недопустим тон към колеги, злословене и неоснователни нападки и обвинения. Това влошава климата и прави работата неефективна. Да се наблегне колко страда самата работа от създадените конфликти.
3. Личностни нападки срещу теб, които стават нетърпими и ти създават дискомфорт, демотивират те, причиняват ти стрес и разочарование, че организацията с бездействието си толерира тази среда. Тук да се опише липсата на реакция и засилването на конфликтите след всеки твой сигнал към прекия ръководител. Изтъкваш, че абсолютно не вярваш, че личният мотив на колежката за нападките срещу теб е желанието ѝ неин близък да бъде назначен на твоята позиция (че се дистанцираш от тези слухове) понеже знаеш, че организацията следва стриктно условията за назначаване на нови работници и не вярваш да бъдат замесени в такова евентуално назначение.
Аз, като "старо куче", имам друг поглед в конкретните за мен ситуации. Предварително подчертавам, че не знам действителната ситуация на автора на този пост.
Та, първо трябва да помисли, къде са нейните грешки и защо не я приемат колегите.
От нейна гледна точка - виновна е старша колежка, интригантка, завислива и т.н. Тя настройва колегите против нея. Началникът бил готин, но "мек" и не вземал мерки. Тя, авторката, записала разговор в нейно отсъствие и го оповестява.
Повечето хора тук й давате напълно погрешни съвети "да си търси правата" с още повече глупости, което ще настрои колегите й съвсем против нея и колективът напълно да я отцепи.
Според мен, тя трябва да попита всички колеги в стаята, какво имат против нея и какво би могла да направи, за да я приемат и да работят заедно някак си... Голяма грешка е записването, тук вече съвсем е загубила доверие и ще трябва да го възстанови.
Трето, аз със началници не съм имала проблеми, защото не ходя да им рева на главата, не ги занимавам с глупости и не ги питам през час "това добре ли го направих?", "какво да направя?". Даже не ме и проверяват, преценили са ме. Когато авторката започне да прави нещата както трябва, да бъде по-скромна, да не се изживява в ролята на жертва и да го използва за защита и нападение, нещата ще се наредят.
Не може да искаш някой да те държи за ръчичка, да поема отговорности вместо теб, да се опитваш да изпъкнеш по какъвто и да е начин. Щом работата е колективна, ще се научиш да работиш като зъбно колело с другите, т.е. да има сцепление и задвижване на машината. "Ама в предишната ми фирма правихме така и смятам да го въведа и тук, защото е по-добре според мен" е тъпо. Даваш предложения само, ако ти искат мнението и правиш каквото ти кажат. Не може всеки новодошъл в някакъв екип да си налага мурафетите и да обвинява целия екип в тормоз, интриги и други подобни. Ако си добър професионалист, ще те оценят. Ако си конфликтна личност - и другаде да отидеш, ще бъде същото. Ако колективът е виновен, не ти трябва да работиш там.
Ако не можеш да се справиш - напусни, или си потърси друго място.
Та, първо трябва да помисли, къде са нейните грешки и защо не я приемат колегите.
От нейна гледна точка - виновна е старша колежка, интригантка, завислива и т.н. Тя настройва колегите против нея. Началникът бил готин, но "мек" и не вземал мерки. Тя, авторката, записала разговор в нейно отсъствие и го оповестява.
Повечето хора тук й давате напълно погрешни съвети "да си търси правата" с още повече глупости, което ще настрои колегите й съвсем против нея и колективът напълно да я отцепи.
Според мен, тя трябва да попита всички колеги в стаята, какво имат против нея и какво би могла да направи, за да я приемат и да работят заедно някак си... Голяма грешка е записването, тук вече съвсем е загубила доверие и ще трябва да го възстанови.
Трето, аз със началници не съм имала проблеми, защото не ходя да им рева на главата, не ги занимавам с глупости и не ги питам през час "това добре ли го направих?", "какво да направя?". Даже не ме и проверяват, преценили са ме. Когато авторката започне да прави нещата както трябва, да бъде по-скромна, да не се изживява в ролята на жертва и да го използва за защита и нападение, нещата ще се наредят.
Не може да искаш някой да те държи за ръчичка, да поема отговорности вместо теб, да се опитваш да изпъкнеш по какъвто и да е начин. Щом работата е колективна, ще се научиш да работиш като зъбно колело с другите, т.е. да има сцепление и задвижване на машината. "Ама в предишната ми фирма правихме така и смятам да го въведа и тук, защото е по-добре според мен" е тъпо. Даваш предложения само, ако ти искат мнението и правиш каквото ти кажат. Не може всеки новодошъл в някакъв екип да си налага мурафетите и да обвинява целия екип в тормоз, интриги и други подобни. Ако си добър професионалист, ще те оценят. Ако си конфликтна личност - и другаде да отидеш, ще бъде същото. Ако колективът е виновен, не ти трябва да работиш там.
Ако не можеш да се справиш - напусни, или си потърси друго място.
Аз, като "старо куче", имам друг поглед в конкретните за мен ситуации. Предварително подчертавам, че не знам действителната ситуация на автора на този пост.
Та, първо трябва да помисли, къде са нейните грешки и защо не я приемат колегите.
От нейна гледна точка - виновна е старша колежка, интригантка, завислива и т.н. Тя настройва колегите против нея. Началникът бил готин, но "мек" и не вземал мерки. Тя, авторката, записала разговор в нейно отсъствие и го оповестява.
Повечето хора тук й давате напълно погрешни съвети "да си търси правата" с още повече глупости, което ще настрои колегите й съвсем против нея и колективът напълно да я отцепи.
Според мен, тя трябва да попита всички колеги в стаята, какво имат против нея и какво би могла да направи, за да я приемат и да работят заедно някак си... Голяма грешка е записването, тук вече съвсем е загубила доверие и ще трябва да го възстанови.
Трето, аз със началници не съм имала проблеми, защото не ходя да им рева на главата, не ги занимавам с глупости и не ги питам през час "това добре ли го направих?", "какво да направя?". Даже не ме и проверяват, преценили са ме. Когато авторката започне да прави нещата както трябва, да бъде по-скромна, да не се изживява в ролята на жертва и да го използва за защита и нападение, нещата ще се наредят.
Не може да искаш някой да те държи за ръчичка, да поема отговорности вместо теб, да се опитваш да изпъкнеш по какъвто и да е начин. Щом работата е колективна, ще се научиш да работиш като зъбно колело с другите, т.е. да има сцепление и задвижване на машината. "Ама в предишната ми фирма правихме така и смятам да го въведа и тук, защото е по-добре според мен" е тъпо. Даваш предложения само, ако ти искат мнението и правиш каквото ти кажат. Не може всеки новодошъл в някакъв екип да си налага мурафетите и да обвинява целия екип в тормоз, интриги и други подобни. Ако си добър професионалист, ще те оценят. Ако си конфликтна личност - и другаде да отидеш, ще бъде същото. Ако колективът е виновен, не ти трябва да работиш там.
Ако не можеш да се справиш - напусни, или си потърси друго място.
Записите не са оповестени никъде. Те са си за мен. Не са коментирани с никого от колегите. Доста време търсих проблема в себе си преди да пусна темата. Обвинявах се, но стигнах до извода, че вината не е в мен. Старая се да си изпълнявам съвестно задълженията и дори да съм в помощ на колегите.
Та, първо трябва да помисли, къде са нейните грешки и защо не я приемат колегите.
От нейна гледна точка - виновна е старша колежка, интригантка, завислива и т.н. Тя настройва колегите против нея. Началникът бил готин, но "мек" и не вземал мерки. Тя, авторката, записала разговор в нейно отсъствие и го оповестява.
Повечето хора тук й давате напълно погрешни съвети "да си търси правата" с още повече глупости, което ще настрои колегите й съвсем против нея и колективът напълно да я отцепи.
Според мен, тя трябва да попита всички колеги в стаята, какво имат против нея и какво би могла да направи, за да я приемат и да работят заедно някак си... Голяма грешка е записването, тук вече съвсем е загубила доверие и ще трябва да го възстанови.
Трето, аз със началници не съм имала проблеми, защото не ходя да им рева на главата, не ги занимавам с глупости и не ги питам през час "това добре ли го направих?", "какво да направя?". Даже не ме и проверяват, преценили са ме. Когато авторката започне да прави нещата както трябва, да бъде по-скромна, да не се изживява в ролята на жертва и да го използва за защита и нападение, нещата ще се наредят.
Не може да искаш някой да те държи за ръчичка, да поема отговорности вместо теб, да се опитваш да изпъкнеш по какъвто и да е начин. Щом работата е колективна, ще се научиш да работиш като зъбно колело с другите, т.е. да има сцепление и задвижване на машината. "Ама в предишната ми фирма правихме така и смятам да го въведа и тук, защото е по-добре според мен" е тъпо. Даваш предложения само, ако ти искат мнението и правиш каквото ти кажат. Не може всеки новодошъл в някакъв екип да си налага мурафетите и да обвинява целия екип в тормоз, интриги и други подобни. Ако си добър професионалист, ще те оценят. Ако си конфликтна личност - и другаде да отидеш, ще бъде същото. Ако колективът е виновен, не ти трябва да работиш там.
Ако не можеш да се справиш - напусни, или си потърси друго място.
Записите не са оповестени никъде. Те са си за мен. Не са коментирани с никого от колегите. Доста време търсих проблема в себе си преди да пусна темата. Обвинявах се, но стигнах до извода, че вината не е в мен. Старая се да си изпълнявам съвестно задълженията и дори да съм в помощ на колегите.
Добре, тогава не повтаряй тази грешка, да искаш да знаеш, какво говорят зад гърба ти.
Кой какво говори зад нечий гръб си е негов проблем, а като го приемеш емоционално и се почувстваш зле - проблемът става и твой.
В тази ситуация - ти си "новата" и най-често става като в казармата, съжалявам... Особено, ако нямаш никакъв "гръб". Ако издържиш и успееш да събудиш симпатии и доверие поне в двама-трима души, това ще е успех за теб.
Ако си вършиш добре работата - и това ще се види. Ще дойде моментът, в който ще те приемат, само не се настройвай негативно, но и не позволявай да те мачкат. Повярвай ми, повечето хора не обичат тормоза нито върху себе си, нито да гледат, как го прилагат върху друг човек.
Кой какво говори зад нечий гръб си е негов проблем, а като го приемеш емоционално и се почувстваш зле - проблемът става и твой.
В тази ситуация - ти си "новата" и най-често става като в казармата, съжалявам... Особено, ако нямаш никакъв "гръб". Ако издържиш и успееш да събудиш симпатии и доверие поне в двама-трима души, това ще е успех за теб.
Ако си вършиш добре работата - и това ще се види. Ще дойде моментът, в който ще те приемат, само не се настройвай негативно, но и не позволявай да те мачкат. Повярвай ми, повечето хора не обичат тормоза нито върху себе си, нито да гледат, как го прилагат върху друг човек.
Новите и старите колеги имат равни права. Никой няма право да унижава никого. Срамни писания на Hastar.
Има неписани правила.
Има и манталитет. Особено в България.
Да, всички сме равни и никой няма право да унижава друг, но се случва на страшно много места. Друга е действителността.
Никой няма право да граби от друг човек, но ежедневно се краде.
Никой няма право да убива, но ежедневно някой убил човек.
Никой няма право да бие някого, но и това се прави.
Никой няма право да изнасилва, но и това се прави.
Хастар е права за някои неща, освен за това да не си търси правата.
Това вече е срамно.
В тази ситуация - ти си "новата" и най-често става като в казармата, съжалявам... Особено, ако нямаш никакъв "гръб"...
Повярвай ми, повечето хора не обичат тормоза нито върху себе си, нито да гледат, как го прилагат върху друг човек.
Като споменавате казармата - колко тормозени млади момчета са посягали на живота си по тази причина, имате ли идея? Нали уж се развиваме, ставаме по-цивилизовани и хуманни, заради това се имаме за свестни хора...
Колкото до второто - хората мразят тормоза сомо ако самите те са потърпевши в момента. Например, когато самите те са били новоназначени, са били подложени на тормоз, но в мига, в който дойде някой по-нов, те се включват с най-голям ентусиазъм в тормозенето на новия колега. Глутницата е велика сила.
Жената споделя, че вече 3 години работи с тизи колежки, колко да е нова? Споделя също, че същинскят тормоз е започнал едва когато е получила постоянно място. Каква по-ясна причинно-следствена връзка?
Съветът ми е да не се надява на подкрепа от колегите, дори и нищо да не губят, пак нама да я подкрепят, такава е човешката природа в подобни институции.
Ако е вярваща, да си купи едно сребърно кръстче, да й го осветят в църквата и да си го носи. Може да изглежда някому нелепо, но вярата, че бог те закриля, когато другите са против теб, носи спокойствие и сила.
В тази ситуация - ти си "новата" и най-често става като в казармата, съжалявам... Особено, ако нямаш никакъв "гръб"...
Повярвай ми, повечето хора не обичат тормоза нито върху себе си, нито да гледат, как го прилагат върху друг човек.
Колкото до второто - хората мразят тормоза сомо ако самите те са потърпевши в момента. Например, когато самите те са били новоназначени, са били подложени на тормоз, но в мига, в който дойде някой по-нов, те се включват с най-голям ентусиазъм в тормозенето на новия колега. Глутницата е велика сила.
В какъв колектив работите, направо изумявам?!?
Защо трябва да има тормозени и тормозители на новите служители? Лишено ми е от логика. Иначе се случва, понеже някои хора са селяндури и избиват комплекси така.
В какъв колектив работите, направо изумявам?!?
Защо трябва да има тормозени и тормозители на новите служители? Лишено ми е от логика. Иначе се случва, понеже някои хора са селяндури и избиват комплекси така.
Ами... в такъв. Инак откъде ще знам толкова подробности? Аз работя в смесен колектив, на смени. Когато преобладават мъжете, цари мир и разбирателство. Когато обаче едната генераторка на проблеми и клюки е на смяна, все едно че работното време край няма. Аз съм си изработила защитен механизъм, но дори и така е адски натоварващо и неприятно.