Има ли изход от капана на алкохолизма?

Съгласна съм, че жаждата е силна и да, естествено, че на зависимите им харесва да пият. Често тези хора (както е и в нашия случай) са силно емоционални, не успяват да преработят тези емоции и ги притъпяват чрез зависимостта си. Изтрезняват, реалността ги връхлита и отново попадат под тежестта на емоциите. Един омагьосан кръг.
По-младите имат повече мотивация да се лекуват, така е, но и един 57 годишен човек има още много какво да вземе от живота. Разбирам песимизма ви, но през призмата на близките на един зависим надеждата, че могат да помогнат е това, което помага да притъпят чувството на безсилие и огорчение.

Абсолютно съм съгласна с теб.Доказани е че повече хора умират ,след употреба на алкохол, отколкото от другите наркотици, защото се продава легално .

Авторке, ясно ми е, че няма да се откажеш, но дано поне намериш баланс. Защото близките много често съсипват и собствените си животи, в повечето случаи за нищо понеже усилията им не се увенчават с успех накрая...

Авторке ,имам няколко въпроса !
1)Казвате че е правил делириум,как така не са го пратили принудително в психиатрия ,защото това състояние е много специфично ,при което болният може да стане агресивен и е потенциално опасен за себе си ,и околните.Болният трябва да бъде вързан за леглото,лекарите го наричат фиксация,защото при такова състояние лекарите не могат да му включат система ,да му дадат лекарства и трябва да е в изолатор.Нещо което се прави само в психиатрия.Не казвам че лъжете,ама ,ако се кара всеки път само в токсикологията,това е един омагьосан кръг.Имам познат от групите в Пловдив,който от делириум го са карали директно в Баткун .Там полицията с подписи на родителите го са настанили принудително за шест месеца!А ,там е страшно .
2)Това което казвате че лечението на алкохолизъм става само с разрешение на болния не е точно така !Ако, имате епикризи от престоят му в болниците и това колко често е посещавал болниците ,един адвокат и внасяне на искане към прокуратурата че е опасен за себе си,и околните,никой съд няма да ви откаже ,да го настаните принудително за лечение,даже може да го поставите под запрещение и да му ограничите свободата към алкохола.От това което описвате, единственият в  начин е да вземете по драстични мерки.Пак казвам,не казвам че лъжете, просто ви давам идея ,как да процедирате .В Пловдив, когато полицията трябва да се разправя с някой алкохолик масовата им практика е белезниците и директно в психиатрия не в токсикологията.А ,там мерките са драстични и като го вържат са седмица,на някой им идва акъла в главата.Така ,че това не е съвсем така че лечението става само ,ако болният се съгласи.Да вярно повече боли ,като се намеси полицията,но това е необходимото зло да се осъзнае.3) Другото ми питане е ,каза че ходи на работа,кара ли кола ?Ако е шофьор,той може да бъде подведен под отговорност...

Здравейте,  в първия си пост пиша, че е бил в състояние на делириум и е излязъл от него след престой в болница, не съм уточнила, което е моя грешка, че става въпрос за психиатрия. Не съм съгласна относно агресията в това състояние, при него се прояви с халюцинации и затруднения в говора. При престоя си в психиатрията беше вързан, за да не маха абокатите. Единственото лечение, което се направи там бяха тези системи, с цел детоксикация в продължение на 2 дни.  След това имаше среща с психиатър, който му изписа лекарство, което цели да притъпи желанието за алкохол,но той твърдеше, че не се чувства добре когато го приема и съотвено го спря.
Вижте, аз не целя да вкарам баща си в психиатрията насилствено, нито да го поставям под запрещение. Информацията, която имам, а именно, че лечението става с негово съгласие, идва от частна клиника за зависими, където действително се провежда лечение, вместо просто да се тъпчат зависимите с успокоителни.
Пиша тук единствено с цел ако някой е преминал през това да сподели своя опит, или просто да прочета мнение от хора, които имат познания по темата. Повярвайте ми, ако има неяснотии в разказа ми, те са неволни фактологически грешки, нямам за цел да лъжа непознати относно състоянието на баща си.
Не, не е шофьор.

Не е това причината. Алкохола съсипва всички органи и организма като цяло в много кратки срокове.
Хероина е опасен при предозиране, ако не се стигне до свръхдоза, спокойно би могъл човек да си го приема безопасно за много дълъг период.

Зависимите не са болни и е грешно да се третират като такива. Това е просто техния начин за справяне със света и може да им се помогне като се установи първопричината (обикновено е нещо неподозирано от детството, дълбоко подтиснато в съзнанието), а не като се тъпчат с ненужни лекарства, голяма част от които пристрастяващи сами по себе си.

И да, това са много чувствителни хора, с които трябва да се работи внимателно.

В първия си пост казвате, че 25 години са минали с този проблем на баща ви. Също, че семейството винаги е било до него, търсили сте изход и начини за лечение.

Излиза обаче, че за толкова много години резултатът е, за съжаление... че няма резултат... И това е много тъжно.
Съчувствам ви.

Мислех да не пиша повече, защото авторката си знае своето и не иска да приеме нищо различно от оптимистични  розови представи. Е, и ако съм минала по този път какво? Страдание. Безнадеждност.  Това е.

Има спор дали алкохолизмът е болест или не, но по-важно от това в коя категория ще го сложим е тези хора да получават правилната помощ психически. А след това ако човекът тръгне в правилната посока може да се помогне и с медикаменти, за да е по-малко болезнен процесът.

Розови представи нямам. Съжалявам ако сте минала по този път, но всеки избира как да постъпи в ситуацията. Дали да се бори, макар и с малки шансове за успех, или да се примири. Аз съм избрала първото и коментари от типа "безнадежден случай" не биха могли да променят мнението ми.

Разбирам,аз си позволявам да пиша , защото познавам много добре това което описваш и тази тема е болна много за мен.В едно са прави хората тук , човек трябва да има желание да промени нещата.Аз имах желание и го направих .При баща ти ,без да те отчайвам щом имате смъртни случаи в семейството, нещата са трагични.Все още поддържам мнението си че трябва да се случи нещо драстично ,за да се промени отношението на баща ти,за да се излекува, дори това да е цената да се направят стъпки към принудително лечение.Защото нека да си признаем и вие сте зависими около баща ви .
Моят доктор казва че при зависимост, болката понася най вече семейството.Така ,че място за компромиси няма тук