Къде да срещна подходящия човек за истинска любов?

Невена, има разлика между влюбване и любов. Влюбването е само увертюрата, любовта е всички останали действия в романтичната опера, та чак до смъртта.
Влюбването е животинското в нас, привличането, нагонът, химията, феромоните... Любовта е надстройката, това, което идва след влюбването (или не идва). Когато обичаш не защото, а въпреки. Когато обичаш не само с тялото си, но и с ума си. Когато не само визията буди възхищение, но и умът, и всички останали качества. Когато, дори нещо да се случи с визията, останалите качества ще компенсират.

В моя свят, всички мъже с акъл, които бяха сами на 35+ си търсеха сериозна партньорка за семейство и деца. И си казваха, че приемат запознанства с жени на близка възраст и търсещи същото. Не знам защо ги изкарвате мъжете, като някакви натопорчени индивиди, търсещи нещо да боднат пък само засуканите мадами ще ги уловят с ласо и хватка между краката и задържат в брак. Мъжете в тази тема май нямат много вярвна представа какво казват, показват и търсят в жените другите мъже. Може в мъжка компания всички да са еб@чи и свалячи, а в живота повечето са си чехльовци.
А тия бройкаджиите, а мерси, но такъв на коя и е притрябвал за семейство? Да не може да го прибере за вечеря.

Смятам, че след 35+ така нареченото влюбване е доста практично, когато хората са сами. Ако не друго опита си казва думата!

Дайте съвет къде в днешното забързано ежедневие мога да срещна подходящия за мен мъж?
Има ли по-успешна формула за това- хобита, определени места и ситуации и т.н, или просто разчиташ на случайността?
На 34 години съм, преди няколко месеца излязох от дългогодишна връзка и сега определено съм готова за нещо ново и смислено. Не си падам по закачки за по няколко нощи, но си давам сметка колко трудно е да срещнеш точно Твоя човек, а и той да е настроен за сериозна връзка...
В ежедневието си не срещам много подходящи мъже, общо взето дните ми минават в ритъма: работа (работя с деца, там няма голям шанс да се запозная с някой мъж), пазаруване, разходка в парка или кафенце с приятелка, прибиране, домакинстване и т.н. Сякаш не вярвам точно в това ежедневие да ми "падне" възможност за запознанство.
Като цяло съм комуникативен и приветлив човек, просто нямам среда, в която да мога по естествен начин да общувам с голям брой мъже.Когато бях по-млада, в университет, общежития, сбирки , се случваха лесно нещата, но сега живея много по-затворено, а и повечето ми познати са семейни, та там не е шанс.
 Мисля и за варианта да сменя работното поприще, за да разширя кръга си на общуване, вие какво мислите, има ли смисъл?
В интернет преди години съм намирала свестни мъже, но сега, честно казано, нямам нервите да правя профили, да пиша безкрайни чатове и обяснения и т.н...

За себе си мога да кажа, че съм средно поддържана, мъжете ме намират за красива (аз бих казала, че съм просто симпатична), леко пълничка, поради което изключвам фитнес маняци и активно спортуващи като "таргет". Семеен тип човек съм и в миналото съм имала само сериозни връзки, но уви...
Обожавам природата, пътешествията, книгите. Като минус мога да кажа, че сякаш вече трудно се доверявам, станала съм черногледа по отношение на любовта, все си мисля, че колкото и хубаво да е нещо, то в един момент ще се развали, както в миналото...
Харесвам интелигентни, земни, дейни и с мъжкарско поведение хора.

Всякакви идеи ще ми бъдат полезни, момичета! Наистина имам нужда да повярвам отново в любовта!

30 години не разбрахте, че хората по сайтовете са хората извън сайтовете.

И че в сайтовете представят себе си, възможностите си, намеренията, желанията си по един начин, а в реала се оказва друго.

Лично аз харесвам общуването в интернет. Последните ми 2 връзки са от форум и от социална мрежа. Много различни една от друга.
И, не, не мисля, че трябва бързо да се случват нещата. Дори и комуникацията чрез лични съобщения, чатове, мнения/коментари на определен човек разкриват много за него самия и характера му, ако си наблюдателен.